GNU Bash 4.0
Flash Player 10 за x86_64 Linux и Solaris
- Разархивирайте приставката някъде (може да пропуснете тази стъпка).
- Затворете браузърите си.
- Деинсталирайте nspluginwrapper и 32 битовата версия на Flash Player, ако вече ги имате инсталирани.
- Ако в домашната ви директория не съществува директория .mozilla/plugins/, създайте я.
- Копирайте libflashplayer.so, ако сте го разархивирали вече, а ко не сте - направете го направо в споменатата вече директория.
- Стартирайте браузъра и проверете дали е активна и каква е версията на приставката. Ако всичко изглежда нормално отворете някой сайт съдържащ flash и тествайте колкото желаете.
Статистика за разпространение на браузърите и операционните системи
Стистистическа извадка за месец октомври 2008 година за използваемостта на различните браузъри сред посетителите на този блог:

Оказва се, че повече от половината посещения на блога са с Firefox. Също така ми направи впечатление сравнително голямата разпространеност на Chrome спред посетителите за краткото му съществуване.
След като разгледах горната статистика реших да проверя какво е съотношението браузър/ОС:

Така пък излежда разпространението на операционните системи:

Тук можете да намере статистика за сайта www.w3schools.com (всеки уеб програмист, дизайнер и собственик на сайт би трябвало да го знаят) за пет години. Аз съм обърнал внимание на последните две години.
За браузърите:
2008 | IE7 | IE6 | Chrome | Fx | Moz | S | O |
September | 26.3% | 22.3% | 3.1% | 42.6% | 0.5% | 2.7% | 2.0% |
| | | | | | | |
2008 | IE7 | IE6 | IE5 | Fx | Moz | S | O |
August | 26.0% | 24.5% | 0.1% | 43.7% | 0.5% | 2.6% | 2.1% |
July | 26.4% | 25.3% | 0.3% | 42.6% | 0.5% | 2.5% | 1.9% |
June | 27.0% | 26.5% | 0.5% | 41.0% | 0.5% | 2.6% | 1.7% |
May | 26.5% | 27.3% | 0.7% | 39.8% | 0.7% | 2.4% | 1.5% |
April | 24.9% | 28.9% | 1.0% | 39.1% | 0.9% | 2.2% | 1.4% |
March | 23.3% | 29.5% | 1.1% | 37.0% | 1.1% | 2.1% | 1.4% |
February | 22.7% | 30.7% | 1.3% | 36.5% | 1.2% | 2.0% | 1.4% |
January | 21.2% | 32.0% | 1.5% | 36.4% | 1.3% | 1.9% | 1.4% |
| | | | | | | |
2007 | IE7 | IE6 | IE5 | Fx | Moz | S | O |
December | 21.0% | 33.2% | 1.7% | 36.3% | 1.4% | 1.7% | 1.4% |
November | 20.8% | 33.6% | 1.6% | 36.3% | 1.2% | 1.8% | 1.6% |
October | 20.7% | 34.5% | 1.5% | 36.0% | 1.3% | 1.7% | 1.6% |
September | 20.8% | 34.9% | 1.5% | 35.4% | 1.2% | 1.6% | 1.5% |
August | 20.5% | 35.7% | 1.5% | 34.9% | 1.3% | 1.5% | 1.7% |
July | 20.1% | 36.9% | 1.5% | 34.5% | 1.4% | 1.5% | 1.9% |
June | 19.7% | 37.3% | 1.5% | 34.0% | 1.4% | 1.5% | 1.8% |
May | 19.2% | 38.1% | 1.6% | 33.7% | 1.3% | 1.5% | 1.7% |
April | 19.1% | 38.4% | 1.7% | 32.9% | 1.3% | 1.5% | 1.6% |
March | 18.0% | 38.7% | 2.0% | 31.8% | 1.3% | 1.6% | 1.6% |
February | 16.4% | 39.8% | 2.5% | 31.2% | 1.4% | 1.7% | 1.5% |
January | 13.3% | 42.3% | 3.0% | 31.0% | 1.5% | 1.7% | 1.5% |
където:
IE | Internet Explorer |
Fx | Firefox (identified as Mozilla before 2005) |
Chrome | Google Chrome |
Moz | The Mozilla Suite (Gecko, Netscape) |
S | Safari (and Konqueror. Both identified as Mozilla before 2007) |
O | Opera |
N | Netscape (identified as Mozilla after 2006) |
AOL | America Online (based on both Internet Explorer and Mozilla) |
За операционните системи:
2008 | WinXP | W2000 | Win98 | Vista | W2003 | Linux | Mac |
September | 73.3% | 2.2% | 0.2% | 13.2% | 1.8% | 3.8% | 5.2% |
August | 73.9% | 2.4% | 0.2% | 12.5% | 1.9% | 3.9% | 4.9% |
July | 74.7% | 2.6% | 0.2% | 11.5% | 2.0% | 3.9% | 4.8% |
June | 74.6% | 2.6% | 0.2% | 10.0% | 1.9% | 3.7% | 4.8% |
May | 74.0% | 2.9% | 0.3% | 9.3% | 1.8% | 3.6% | 4.7% |
April | 73.3% | 3.3% | 0.5% | 8.8% | 1.9% | 3.7% | 4.6% |
March | 72.7% | 3.7% | 0.6% | 8.5% | 1.9% | 3.9% | 4.4% |
February | 72.4% | 4.0% | 0.8% | 7.8% | 1.8% | 3.8% | 4.3% |
January | 73.6% | 4.0% | 0.8% | 7.3% | 1.9% | 3.6% | 4.4% |
2007 | WinXP | W2000 | Win98 | Vista | W2003 | Linux | Mac |
November | 73.8% | 5.1% | 1.0% | 6.3% | 2.0% | 3.3% | 3.9% |
September | 74.3% | 5.4% | 0.9% | 4.5% | 2.0% | 3.4% | 3.9% |
July | 74.6% | 6.0% | 0.9% | 3.6% | 2.0% | 3.4% | 4.0% |
May | 75.0% | 6.5% | 0.9% | 2.8% | 1.9% | 3.4% | 3.9% |
March | 76.0% | 7.2% | 0.9% | 1.9% | 1.9% | 3.4% | 3.8% |
January | 76.1% | 7.7% | 1.0% | 0.6% | 1.9% | 3.6% | 3.8% |
Моите любими конзолни браузъри отсъстват от статистиките заради все по слабото си разпространение.
Какъв извод си направих? - истината е някъде там ... Windows все още е най-разпространената операционна система поради ред причини. За сметка на това Internet Explorer отстъпва все по-голям процент на другите браузъри и в последно време служи повече за изтегляне на по-добър браузър отколкото за преглеждане на уеб съдържание. Дали Microsoft ще се примирят техният браузър да се използва в по - голямата си част като необходимост при инсталиране на нова операционна система Windows за изтегляне на друг браъзър или пък ще го подобрят според предпочитанията на потребителите си времето ще покаже.

Линус Торвалдс с блог в blogspot
Red Hat Enterprise Linux на NYSE
Софтуерът е инсталиран на 200 броя четирипроцесорни сървъра HP ProLiant DL585 и 400 броя ProLiant BL 685c с двуядрени AMD OPTERON процесори, а до година и половина ще бъдат доставени още няколко стотин броя.
Освен Red Hat Novell и MontaVista използват този пач за реалновремевите версии на дистрибуциите си. Преди около година от Red Hat съобщиха, че работят върху реалновремева версия на своята Linux дистрибуция насочена към финансовите институции и елетконни търговски системи. Подобренията в ядрото помагат за увеличаване на производителността при приложения, където проблема е в латентността при разпределяленето на процесорното време. В компанията работят и върху реалновремеви мрежови спецификации за софтуер, предназначен към финансови учреждения с Cisco, JPMorgan, Chase Bank, Envoy, iMatix, IONA, TWIST Process Innovations и 29West.
В бъдеще се очакват още много поръчки от финансови институции за реално времеви Linux системи, а това е поредната пазарна ниша, където Linux е крачка напред пред Windows.
Интерактивна карта на Linux kernel
Новости в 2.6.25 Linux kernel
Както написах по-горе управлението на паметта вече е групово (cgrups) базирано. Cgroups, или "Control Groups" бяха въведени във версия 2.6.24 на ядрото и се използват за управление на различни ресурси в системата като планиране на процесорното време и разпределяне на паметта. Също така предлага унифициран интерфейс, базиран на виртуална файлова система, в която администраторите могат да прилагат ограничения на групи от задачи. Например в 2.6.24 ядрото са въведени два типа управление на ресурси „cpusets“ и „group scheduling“. Първия позволява прикрепяне на възли от процесор(и) и памет към произволна група от задачи (cgroup), а втория позволява прикрепяне на политики за процесорно време към cgroup.
Управлението на паметта с изолиране на памет за група от задачи може да се използва за:
- изолиране на приложения или група от приложения. Гладните за памет приложения могат да бъдат изолирани и ограничени да използват по-малко памет;
- създаване на cgroup с ограничено количество памет като алтернатива на зареждане на системата с mem=XXXX;
- при виртуализация за задаване на количество памет за всяка виртуална машина;
- при записване на дискове за контролиране на количеството памет, което се използва от останалата част от системата за да се предотвратят грешки поради недостиг на достатъчно памет.
Във версия 2.6.24 на linux ядрото беше въведено планиране на процесорното време на групи. Това позволява разпределяне на процесорното време по различен начин от този с nice. Например, ако двама потребителя използват компютър едновременно , може да се зададе по 50% от процесорното време на всеки, независимо кой колко задачи е пуснал. До сега нямаше такава възможност и ако един потребител беше пуснал 10 задачи силно използващи процесора, а другия само 1, то тогава вторият потребител щеше да „изпитва процесорен глад“. Тази опция е „group tasks by user id“ при избор на групово разпределяне на процесорното време в конфигурационния файл на ядрото. Опцията „group tasks by Control Groups“ позволява да се задават на група от процеси приоритети. Новото в 2.6.25 е възможността за групиране на реалновремеви задачи.
За да се подобри подобри производителността на компютърни системи с повече от един процесор в 2.6 се използва RCU (read-copy-update). Това е технология за заключване на четене и запис. Новото е, че вече е с прекъсване, а целта е в linux да се постигнат подобрения при реалновремеви задачи.
Измерването на колко памет използва даден процес звучи лесно, но не е точно така и по-точно в случаите, кога процеси си споделят памет. За тази цел може да се използва /proc/$PID/smaps , но това не помага достатъчно. Затова в настоящата версия на ядрото са добавени статистики, които улесняват изчисляването. За всеки процес се създава файл /proc/$PID/pagemaps, в който се експортира (в бинарен формат) физическото разположение на всяка страница от паметта, която използва процеса. Сравняването на тези файлове на различните процеси които си споделят памет, позволява да се разбере, кои страници си споделят. Друг файл /proc/kpagemaps предоставя друг тип статистики PSS и USS. Първата разделя споделената памет на броя на процесите. Например, ако един процес има 200 страници само за себе си и 100 споделени, тогава неговата PSS ще е 250. Тази статистика се извежда също така и в /proc/$PID/smaps. USS е броят на страниците, които не са споделени. За наблюдение на статистиките са създадени както конзолни, така и графични програми.
Най-използвания „ задължитен контрол за достъп “ (Mandatory Access Control) е SELinux. SMAC (от simple) е алтернативно решението, което не е толкова мощно, но за сметка на това е по-лесно за конфигуриране.
LatencyTOP е програма за програмисти (без значение дали пишат за kernel или userspace), която може да им помогне да идентифицират, къде има голяма латентност.
От архитектурата MN10300/AM33 и мрежовия протокол CAN не съм се интересувал и затова няма да пиша за тях. Единствено за CAN знам, че има голямо бъдеще в автомобилите и е разработен от volkswagen.
Към ACPI е добавена поддръжка на WMI ( Windows Management Interface ).
В повечето Unix операционни системи има две състояния на сън – с прекъсване и без прекъсване. В linux 2.6.25 е добавено трето състояние - убиваем (killable). Когато процес е в състояние на прекъсваем сън може да бъде прекъснат от всеки сигнал. При убиваемо състояние може да бъде прекъснат само от фатален сигнал. За практическа имплементация може да се посочи, когато NFS бъде приспособен да го използва е възможно с kill -9 да се убие процес, който чака недостъпен NFS сървър.
Промените в ext4 от потребителска гледна точка са възможността за поддържане на по големи файлове и файлови системи.
coreutils-6.10
[ebuild UD] sys-apps/coreutils-6.9-r1 [6.10-r1] USE="nls*"Причината е в това, че mktemp e част от coreutils-6.10. До версия 6.9 това не е така. Решението е деинсталиране на mktemp (emerge -C mktemp) и след това се инсталира новата версия на coreutils.
[blocks B ] sys-apps/mktemp (is blocking sys-apps/coreutils-6.10-r1)
[blocks B ] >=sys-apps/coreutils-6.10 (is blocking sys-apps/mktemp-1.5).